АУРАТА – КОЖАТА НА ДУХОВНОТО ТЯЛО

„Добрата молитва“

Коя беше основната мисъл на миналата лекция? (Всеки човек трябва да се стреми към реализиране на най-малките желания. Истински добър човек е само този, който може да се надява на най-малкото в живота. И само той може да се надява за постижение на всичко.) Имате ли тема? (Да се напишат 9 глагола. Да се изпее песента „Всичко в живота е постижимо“ на срички и от повече лица.) Прочете се резюмето: „Отличителните черти на умния човек“. Прочетоха се темите с глаголите.

Всяка дума е като един зародиш. Вие сте изучавали човешкото тяло. Ако вземеш естественото тяло на човека, коя е най-деятелната част в него? – Неговата кожа, която възприема. Здравословното състояние на тялото зависи от кожата. Във връзка с кожата често в окултната наука се говори за аурата. Аурата, това е кожата на духовното тяло. Човек трябва да има здравословна аура. Вземете едно семе, каквото и да е; вие трябва да изберете една подходяща почва за него. Ако почвата не съответства на семето, това семе не може да израсне и не може да се развие правилно. Трябва един вътрешен напор – вътрешни и външни условия. Вътрешните условия са в самата почва, какво съдържа, а външните условия, това са въздухът, светлината, топлината, храната. За да станат нещата ясни, вие трябва винаги да изхождате от физическия свят, понеже той е обективният, по-близо е до вас, по-понятен ви е. Ако физическият свят ви е понятен, тогава може да пристъпите към духовния свят, понеже той е по-отвлечен, по-широк, по-голям, повече тънкости има. Ако човек не разбира физическия свят, мъчно може да разбере и духовния. Често се говори за аурата на човека. Аура не е българска дума. Имате думата „аура“. Ако отделите А-то от ура, какво ще каже: ура? (Да живее!) Някой път има известно съвпадение; определенията вървят по известен закон. Казваме, че нещата съвпадат. Има един закон, който ръководи съвпадението. Тук нищо не е случайно. Под думите „случайни работи“ разбираме – те не са предвидени. Тогава нещата там съвпадат. Случайните работи са глупави работи, но на някои от тях се учудваме, че случайните работи са умни работи. Препъваш се някъде и падаш. Казваш, че случайно си направил нещо глупаво. Но има едно съвпадение в случайността. Има един закон, който ръководи случайните работи. Ние няма да се спираме да обясняваме какъв е законът. Защото има неща, които и да се обясняват, са непонятни.

Представете си, че вие имате един приятел. Той ви писал писмо. Четете писмото и се радвате. Но представете си, че този ваш приятел наместо писмо ви изпраща едно самунче, праща ви една хубава ябълка и една круша. Казва: „Това да се даде на моя приятел!“ Писмо е туй. Как ще четете туй писмо? Трябва да се разбира. Писмото най-първо е запечатано в плик. Вие разрязвате илика, изваждате писмото, четете съдържанието и ви става приятно. След като получите хляба, хубаво направен, после ябълката и крушата, как ще разчетете писмото? Откъде ще започнете. Имате хляб, имате една ябълка и една круша. Как ще ги четете сега? Най-първо хляба ще пипнете, ще пипнете крушата и ябълката. След туй ще пишете на вашия приятел: „Самунчето получих, беше отлично; пък ябълката сочна, а крушата също, много ви благодаря!“

Сега, като говорим за духовни работи, за духовен живот, има нещо друго, кое е по-хубаво в дадения случай? Кое писмо е по-хубаво? Кои писма са по-хубави – с пликове или със самунчета, ябълки и круши? Да допуснем, че вие сте един екскурзиант горе, в планината. Какво писмо е по-хубаво да ви донесат? Едно писмо с плик, може да има турени и сто лева вътре, или едно самунче, ябълка и круша? Кое писмо е по-хубаво на планината? – Самунчето с ябълката и крушата е по-хубаво. В дадения случай имате един приятел, който ви е обещал един пръстен с голям диамант за подарък. Вие имате и друг един приятел, който ви изпраща и друга една хубава, отлична, съдържателна книга. В дадения случай кой подарък е по-добър: пръстенът с диаманта или съдържателната книга? Няма съмнение, че съдържателната книга! Съдържателната книга струва повече. Но представете си, че имате и трети един приятел, който ви изпраща едно житно зърно. Имате пръстена, второто – книгата, а третото – житното зърно. От трите подаръка кой е най-важният в дадения случай? – Вие ще ги съедините трите. Между пръстена, книгата и житното зърно има известно съотношение Пръстенът, това са външните условия на живота; книгата, това е разумното, което ще приспособи тези условия, а зърното, семето, това е онзи капитал, с който вие в дадения случай може да разполагате.

Онзи, който не разбира, ще каже: „Този пръстен защо ми е?“ Но това са условия. Тия условия могат да се използуват. Вие имате разумната книга, след туй иде семето. Това семе може да го използувате, ако сте чели книгата.

Та казвам сега: Три неща са потребни. При думата аура два пъти се повтаря буквата а. Аурата – това е здравословното състояние на човека. Защото без една здравословна аура човек нищо не може да постигне. Значи нещо се излъчва от човека. За да бъдете здрави или за да бъдете влиятелни, за да ви върви, да идете при Бога, непременно трябва да имате аура. От вас трябва да се излъчва нещо. За пример вие някой път искате да ви обичат. Но за какво може да ви обича човек? Един ваш приятел на планината, който е закъсал, може да ви обича, ако вашата торба е пълна с хляб, имате повече провизии и ако имате място, където да си почине; такъв приятел е на място. Вие му услужвате. Но ако този ваш приятел е закъсал като вас? Де седи приятелството? Тогава тези двама приятели не могат да се разберат и никакво приятелство не може да има. Три, четири дена седят, не са яли хляб и двамата са закъсали в гората. Вие казвате някой път за нещата, че са така. Вчера един студент ми се оплаква. Той забелязал, че има нещо в живота, което го преследва, че нещата се случват, както той не иска. Работи, работи и наопаки му върви. И той дошъл до заключението, че нещо го преследва. Чуди се откъде именно идва туй преследване. Че как може сиромашията да преследва? Откъде иде тя? Кой човек е сиромах. – Който не работи. (Има хора, които работят и пак са бедни.) Не, не, това е криво. Кой човек е неучен? Кой човек е невежа? – Който не учи. Кой човек не е здрав? Какви са условията на здравето? Човек, който работи, не може да бъде никога беден. Но вие ще кажете, че работи. – Тия хора не работят. Представете си, че вие имате приятел един глист в почвата, на когото разчитате. Какво може да ви допринесе този глист? Вие се трудите, вземате вашата мотика и работите, работите. Какво може да постигнете с такава работа? Ти можеш да шиеш или можеш да пееш, или каквото и да е. Но можеш да пееш някъде – и ни глас, ни слушание. Можеш да шиеш някъде – ни глас ни слушание, може и да пишеш. Представете си, че ти си един говедар и пишеш поезия. Какво ще разберат твоите говеда от поезията ти? Ако имаш право, какво ще избереш да бъдеш: говедар или овчар, или учител да бъдеш? Каква е разликата между един говедар, един овчар и един учител на деца. Ако вие се занимавате с най-нисшите проявления на живота, не сте ли един говедар? Ако се занимавате с нещо по-разумно, вие сте овчар; пък ако се занимавате с разумни неща, искате да се подигнете, вие ще бъдете един учител. Малките деца тепърва ще дойдат, те ще правят много глупости и вие ще се приспособявате към тях. Ако съзнаете сега, някои деца може да ви са приятни, а други някои няма да ви са приятни. Може да се спрете върху философията защо това дете така е родено? То се отнася до условията. Някой път вие мислите: Защо така разбира това дете? Условията са такива. И младият какво мисли? Не е определена работата на младия, той още не е научен на някаква работа. Но гладният за какво мисли? Той е на служба; жадният е на служба; болният е на служба. Те са определени. А младият? Какво се разбира под млад? Та и вие какво усещате под младост? Как определят младия човек? – Могат да се дадат много дефиниции върху младостта. Сега всички трябва да бъдем млади. В младостта не трябва да има никакво раздвояване в съзнанието. Млад човек е онзи, в ума на когото няма никакво раздвояване. Млад човек е онзи, в сърцето на когото, в чувствата му няма раздвояване. Млад човек е онзи, в постъпките на когото няма раздвояване. Той функционира правилно. Туй значи млад човек. Ще кажете: „А онези, на които съзнанието им, мисълта им е раздвоена, чувствата им са раздвоени и постъпките им са раздвоени?“ – Те са изложени на един посторонен живот, който скоро ще ги лиши от богатството. Това са пропуквания, това са излишни разходи.

Някой път вие казвате, че не можете да търпите. Да кажем, някой човек ви стиска за ръката, вие не можете да търпите това. Но дойде една болест, която се усилва повече и повече, какво ще правите тогава? Вие, нетърпеливият човек, казвате: „Не мога да търпя този човек!“ Много добре. Но ако ви дойде една болест, тогава какво ще правите? Как ще се освободите от нея. Усилват се болките, почвате да се мъчите, викате, плачете и други дойдат да ви утешават. Но вие си носите товара – носите си болестта. Какво ще правите, как ще се справите, когато имате някаква болест, някаква болка? Когато ви боли нещо как се справяте? Олга, ти кажи как се справяш? (Пъшкам, викам.) Пъшкаш, добре. Най-първо една болка произтича от физическа причина, но тя може да произтича и от една духовна причина, може да произтича и от умствена причина. Следователно, ако искаш да се освободиш от болката, ти трябва да знаеш причината ù. На когото и да е от вас мога да му причиня болка. Да му дам да се наяде с моркови, със сурови моркови и да му дам една чаша сладък чай или мляко. Няма да мине половин час и той ще почне да се свива. Тази болка произтича от това, че в даден случай се образуват известни отровни газове, които почват да действуват върху имунитета, върху онова здравословно състояние на стомаха. Когато храносмилането не става правилно, образуват се газове. А щом въздухът влезе в стомаха, той винаги причинява болка. Следователно въздухът няма работа в стомаха, в червата. Той има работа в дробовете, не в стомаха. Сега по същия закон ако вие внесете във вашето съзнание една нисша мисъл, тази мисъл има друго съдържание. Но ако вие я внесете в съзнанието си, дето тя няма условия правилно да се развие, тази мисъл ще ви създаде страдание. Следователно трябва да изучавате закона. Например коя мисъл вие считате висша и коя нисша? Кои са отличителните черти на една висша мисъл? (Нисшата мисъл се отнася до органическия свят, а висшата до психическия, до по-висшите чувства.)

Представете си, че имате два стремежа. Един човек пред себе си има два ореха. Той взима тези орехи, чупи ги и ги яде. Не е лошо. Аз виждам друг, който има орехи, но ги посажда. Той се лишава – не ги яде, а ги посажда в земята. Кой постъпва по-висше: който изяде или който посажда работите? – Който посажда работите. Онзи, който говори за любовта или който прилага любовта седи по-горе. В какво седи прилагането на любовта? За да се приложи любовта, изисква се съзнание. Изисква се послушание. Без послушание в света нищо не може да се постигне. Да си послушен, нали трябва да се вслушаш в себе си? Има един учител вътре в тебе, трябва да го слушаш.

И ако ти не слушаш този, който те учи, и не постъпваш, както той те съветва, ще страдаш и нищо не можеш да постигнеш. Вие не слушате и всичките ви страдания в живота произтичат от непослушанието, което имате. Всичките хора са крайно непослушни. Той седи, някакъв бръмбар е влязъл в ума му и нещо му казва: „Няма да вървиш в този път!“ Или каже: „Не, в този път ще вървиш!“ Той не слуша. Той там иска да иде. Ще идеш до известно място и после пак ще се върнеш.

Проучвайте човешката аура! Има писани много философски трактати, може да ги четете. Кожата от какво е образувана? (От тъкани.) Значи, ако вземете една човешка кожа и една волска кожа, ще намерите голямо различие в устройството им. Най-хубавата кожа е човешката кожа! Отлична е тя! Не сте я проучвали. Ако се проучи кожата под микроскоп, ще видите каква хубава тъкан е там. Ако разгледате кожата на един заек, ще видите грамадно различие в устройството на кожата. Една кожа на заек или волска кожа вземете, ще видите грамадно различие. И колкото кожата е по-хубаво устроена, туй същество е по-разумно. И аурата на човека по същия начин се различава, така и тя е изтъкана. Човешката аура се тъче. За нея човешката мисъл, чувства и човешките постъпки са храна, от която тази кожа, или тази аура се образува. Това е физическото в духовния живот на човека. Само мислите трябва да дадат известна храна, за да се образува тая правилна аура. И когато вие имате една аура, вие се чувствувате смели, решителни; но щом се разрани вашата аура, вие чувствувате упадък на духа си, изгубвате вашето настроение. А когато кожата е в своята целокупност, вие сте здрав и весел. По същия начин човек трябва да пази своята аура. За пример никога не допускайте нечиста мисъл да се допира до вашата аура, както не допущате нещо, което може да нарани кожата ви. Никога не допущайте това! Ще дойдат известни мисли, не ги допущайте да наранят вашето съзнание, вашата мисъл или да наранят вашата аура. Не допущайте едно желание да се вмъкне във вашето съзнание и да нарани вашата аура. И не допущайте една постъпка да нарани вашето съзнание. Но вие сега ще зададете въпроса: „Как да направим това!“ Най-първо, като дойде една мисъл, колкото и привлекателна да е, опитайте я, не бързайте да я възприемете. Да ви приведа един пример. Представете си, че вие се намирате в много затруднено положение. Идва един господин и казва: „Не бой се, аз ще ти дам хиляда лева!“ Проверете сто на сто, че той ще ви даде парите. Направете този опит. Вие не вярвате в това. Дръжте се тогава, като че не се отнася до вас, че и без пари може да минете. Като ви каже, че ще ви даде хиляда лева и вие почнете да си градите: това ще купите, онова ще купите. Не се минат и един-два часа, той ви каже: „Ще ме извините, не мога да ви дам хилядата лева.“ Тия двата часа, когато вие вярвахте, ви загубиха благоприятното време. Не ги туряйте в съзнанието си, гледайте си работата. Ти си шивач, ший си, тури си иглата да работи, пък той ако ти даде пари, тогава спри иглата си, но докато не ти е дал парите, твоята игла да върви. Или ти си един писар, който пише. Той ти каже: „Аз ще ти дам хиляда лева!“ Ти не спирай да пишеш. Не изпущай перото си! И вечерта, когато излезеш от работата си, тогава виж какво може да направиш. А вие веднага турите писалката в джоба си и вземете парите – хиляда лева. Че вие се излагате на едно изкушение. Сега трябва да ви представя една аналогия как трябва да вървят мислите. За пример вие правите следната погрешка: ако един ваш приятел ви даде хляб, вие го турите в джоба си и така вървите, мислите ли, че сте придобили нещо? Хлябът не трябва да влиза във вашия джоб. А вие не искате да ядете хляба. Турите го в единия джоб, в другия джоб, но и в последния джоб да го турите, вие сте неразположени. Питате: „Какво трябва да правя!“ – Не дръж хляба в джоба си, тури го в стомаха си, нищо повече! Правилната философия е там. Тури хляба в стомаха си, там му е мястото; а хлябът не е направен за джоба, нито за торбата ви. Доброто в света не е направено да го гледате в ръцете си. То е храна. И вие гледате на хляба, че е добро. Вие държите доброто и казвате: „Аз искам да бъда добър.“ Може да пишете, колкото искате, но безполезно е това. Доброто в света е храна, доброто е храна за човешката аура.

Та казвам: Вярата е повод, тя е пътят ви. По някой път трябва да ви доказват има ли Господ или няма Господ? Разумен ли е животът или не е разумен? Може ли човек да постигне всичко или не може. Ти влезеш в един хор, дето 40 души пеят, има 4 партии вътре. Питам: Ти сам по себе си можеш ли да образуваш един хор? Певецът сам по себе си един хор може ли да представи? Той може поотделно да пее сопран, алт, тенор и бас, но едновременно четирите гласа може ли да ги пее? Значи, за да се образува един хор, потребни са най-малко 4 души, да има един акорд от 4 тона. Сопранът какво представлява? – Това е майката на музиката; басът – това е бащата; тенорът е големият син; а алтът е дъщерята. Те са една цяла фамилия. Като се съединят бас със сопран, ражда се тенорът; като се съединят сопран с бас, ражда се алт; като се съединят бас с алт ражда се тенор. Сега това са посторонни работи, които искат да се обяснят. Да се върнем към закона на човешката аура.

Да имаш една отлична аура подразбира да имаш отлични условия. Ти искаш да създадеш условията. Условията не се създават, те могат да се използуват. Условията сами по себе си съществуват и няма какво да ги създаваш. Ако аз трябва да създавам сега светлината и условията отвън, това е една неразбрана философия. Съществуват всички условия. В дадения случай аз нося всичките възможности в този живот за онова, което мога да постигна. Може да искате неща, които може да не са за този живот. Да допуснем, че във вас се зароди идеята, че искате да идете на слънцето. Защо искате да идете на слънцето? – „Да видим какво има там.“ – Жителите на слънцето са толкова учени, че могат да издържат на 25 милиона градуса топлина, а ти едва издържаш на 41 – 42 градуса, умираш. Тогава какво търсиш при слънцето? Ти на слънцето никога не можеш да идеш. Някой пита: „Може ли да ида на слънцето?“ – Можеш да идеш, има един начин за отиване на слънцето. Ако намислиш да обиколиш земята, колко пари ще ти трябват? Колко мислите, че трябват? (Много, един милион.) Добре. Представи си, че ти тръгнеш. Тогава ти трябват един милион. Колко време ти трябва да се приготвиш? Представи си, че ти имаш един приятел, който веднага ти даде един свободен билет, и ти тръгнеш, и всичко е наред. Тогава трябва ли ти един милион? Значи човек, който иска да обиколи света, трябва да има един свободен билет. Но ако остане ти сам да си набавиш парите? Знаете ли, колко струва един билет до слънцето? – Хайде да оставим тази работа за друг път. Лошите условия седят в неразбирането на това, което има във вас.

Фиг. 1

Какво предполагате да е това АВ? (Фиг. 1). Кажете сега другото положение. Какво си мислите, че е това d? Аз ще ви обясня. Представете си, че това е една билярдна топка А. А това d – как се нарича тази пръчица? (Един щекел.) От какво зависи вашето изкуство? Вие виждали ли сте билярд? Значи по една гладка повърхност е поставена една топка. Човек, който има билярд, какво придобива? Какво придобиват хората, като играят на билярд? Ако разбираш закона, ти ще се домогнеш до известна светлина. Този човек може да бъде майстор, ако знае как да удря правилно. Ами ако един музикант не може правилно да взема тоновете? От какво зависи силата на музиката? – От слушането. Най-първо той трябва да има един отличен слух. При това трябва да има един начин за слушане. Музикантът трябва да знае как да постави ухото, как да възприеме. Много хора не знаят музика, понеже не знаят как трябва да слушат. Има един правилен начин на слушане – в съзнанието на човека не трябва да има влияние от друг. Ние по някой път се влияем от хората. Ти не си свободен да слушаш певеца, искаш да се обърнеш. Ти трябва да бъдеш в една зала съвършено свободен, за да слушаш. Трябва да седнеш на хубаво място, да възприемаш всеки звук и да го разбираш. А сега някой път обществото ти влияе, не смееш да се обърнеш. Седиш тогава като един светия. То не е свобода. Как трябва да седнеш, че да бъдеш свободен, за да можеш тъй да си туриш ухото под един ъгъл? Има един начин и той е отвътре. Той не може да се покаже; от този ъгъл, на който ти си поставяш ухото, зависи как да слушаш хубаво, защото само по един начин ти можеш да схващаш правилно тоновете на този певец или свирец. Или някой ти говори за една научна теория, ти трябва да знаеш как да се поставиш. Ако ти не знаеш как да се поставиш, темата, която той развива, може да остане съвсем неразбрана и неясна.

Аз искам нещата да бъдат правилно разбрани. Представете си, че влезем в една градина, дето всички дървета са изсъхнали, всичките цветя са клюмнали надолу, изсъхнали са, и дърветата са повехнали. Градинарят ми се оплаква от градината си и казва: „Не вали дъжд, не зная какво става с моите дървета.“ Оплаква ми се. Аз виждам една хубава река, прясна вода и поливам всичките цветя и дървета. До вечерта тия цветя и дървета са свежи и оправени. Разумност трябва. Ако ти си оставил реката на твоя живот да не полива твоите мисли и желания, за да растат, и всичките са изсъхнали, де е причината за това? – Причината е у тебе. Ще вземеш мотичката и ще ги покопаеш. Ще вземеш маркуча и ще ги полееш. Твоите цветя страдат от нямане на влага. Ти седиш и казваш: „Пари ми трябват!“ Докато дойдат парите, ти трябва да ги поливаш и доста време трябва да мине, докато те се съвземат. Ти трябва да мислиш, умът ти трябва да работи. А ти гледаш да си купиш един цилиндър и да го туриш на главата си.

Едно време в Русия аристократите са носили цилиндри. Руският цар е искал да се освободи от цилиндрите, но тия упорити аристократи не искали по никой начин това. Императорът казва: „Ще си създам неприятности, ако ги забраня.“ Един ден му дошла една светла идея. Той накупил 60 – 100 хиляди цилиндъра и, колкото кочияши имало в Петроград, дал на всеки по един цилиндър. Всичките станали аристократи. Но като ги видели аристократите, веднага хвърлили своите цилиндри, защото не искали да бъдат кочияши. Тогава турят руските шапки. Императорът по един дипломатичен начин ги убедил. Та казвам сега: И вие с вашите аристократи не можете да се справите. Опитайте този разумен начин! Ще купите 80 хиляди цилиндъра и ще ги дадете на кочияшите, за да се убедят аристократите сами. Има нещо във вас, което е упорито и твърдоглаво, не иска да хвърли цилиндъра; но като види, че всички носят цилиндри, казва: „До какъв хал съм дошъл! Този простак и той носи цилиндър! А трябва да има едно различие между него и мене.“ И всякога трябва да има едно различие.

Та казвам: Потребно е да имате една отлична аура. Аурата напълно зависи от човешкия ум. При каквито и условия да сте, не допускайте условията да ви измъчват. Те ще дойдат и ще ви мъчат. Но не допущайте да ви мъчат. Пак ще ви приведа пример. Вие някой път страдате от бездействие. Един американски студент, който обичал спортните игри, отива да се запише при един знаменит спортист. Пък направил една погрешка и този спортист му зашива една плесница. Прекатурва се три пъти и шапката му паднала настрана. Той станал, изтърсил се и тръгнал. Дошла му една светла идея в ума, казал си: „Чакай, искам да си отмъстя на този.“ И започнал да проучва как живее спортистът, как се упражнява. Десет години го наблюдавал какво прави и най-после дошъл до една светла идея. След 10 години той можел да вдига един кон и едно конче във въздуха отдолу. Един ден той отива при този господин и му казва: „Ти знаеш ли кой съм? Един ден аз дойдох при тебе и ти ми заши една плесница.“ Тогава хваща този, големия юнак, за краката и го дига нагоре във въздуха. Този му казва: „Признавам те!“ Да, студентът му става учител. Единият му зашил една плесница, но този, като го вдигнал във въздуха, му казва: „Не се отказвам, ако аз съм те научил!“

Та ако вие при спортиста не може да научите един урок как се придобива сила, де е вашето знание? Всяка една мъчнотия в живота, това е един спортист. Де седи неговата сила? Това, което ви мъчи, е по-силно от вас. А щом станете вие по-силни, то не може да ви мъчи. Една мисъл ви мъчи, докато не я разберете. Щом разберете мисълта, желанието и вашата постъпка, мъчнотиите изчезват. И всичките мъчнотии произтичат от едно вътрешно неразбиране. А туй неразбиране осакатява човешката аура. Осакатява човешката мисъл и човешкото желание. Ще знаете едно: чрез всичко в живота, чрез страданията, Бог иска да ни направи самостоятелни. Бог изисква чрез страданията да направи всичките хора самостоятелни, свободни. Вие ще знаете едно: пътят на страданието е път освобождение.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

30 лекция от Учителя, държана на 14 юли 1935 г., София, Изгрев.